Внушителен е броят на жителите в Старозагорско, чието име днес ще бъде споменато с добро – 9418 души! Най-много сред тях са носителите на второто по популярност име в България (след първенеца Георги). 4579 Ивановци живеят на територията на община Стара Загора.
С умалителното Ваньо са кръстени 46 души, сочи справката на "Гражданско състояние“ в общината. При дамите има значително повече вариации – Иванка (1551), Ивана (80), Иванина (85), Ванина (26) и Ваня (706 старозагорки).
Дословно възпроизвеждащите името на светеца Йоан са 156-има старозагорци. С женския вариант Йоана се представят 333 дами, живеещи в Старозагорска община. Царското име Калоян се превежда от гръцки като "Хубав Иван/Йоан“ и също се тачи на 7 януари – при нас това се отнася за 513 мъже. Кои са другите видоизменения: Ивайло (760 старозагорци), Иво (202-ма), Ивайла (158 жени) и Ивона (35).
Френската форма на древноеврейското Йоан – Жан, се носи от 19 старозагорци и от доста повече старозагорки – 169, кръстени Жана.
Днешният религиозен и народен празник е ознаменуван в чест на последния старозаветен пророк Свети Йоан Кръстител. Традиционно се отбелязва неподвижно на 7 януари, а по стар стил, съгласно Юлианския календар – на 20 януари. Има и летен Ивановден и това е Еньовден на 24 юни.
Ивановден е дефиниран и шеговито, и не дотам като национален празник заради големия брой именици. Иван като име произхожда от древноеврейското Йоан и в превод означава "помилван от Бога“.
Свети Йоан Кръстител кръщава Иисус Христос в река Йордан и подготвя вярващите за раждането на Спасителя, затова е наречен Предтеча. Той кръщава с вода хората, за да се пречистят от греховете си, затова съществува убеждението, че водата ще има чудодейна сила – както имаше на Богоявление вчера, така също и днес.
Рано сутринта жените донасят прясна вода и измиват децата си. Къпят се имениците, сключилите брак през зимата до Ивановден, сгодените ергени и моми. Докато Йордановден се нарича Мъжки водици, денят след него е Женски водици.
На Ивановден свършват тъй наречените "мръсни“ или Поганни дни, когато злите духове действат с повишена активност на земята. На трапезата по традиция се слагат едни от най-вкусните зимни гозби – свински ребърца с кисело зеле, баница със сирене, луканка, ошав от сушени плодове, варено жито.
