Чаша пунш + як кючек. Дали това е баланс между помпозното и просташкото? Дали това е нестандартна комбинация или нещо написано. Трябва ли да се чете? Тогава, защо хората пишат? Когато го правят, те със сигурност знаят, че някой ще ги чете.

Искат да дадат материален облик на откачените си мисли, които стават идеи ако се реализират. Когато това се осъществи, те стават непримирими и търсят реализацията си. Много въпроси опиращи все до реализация- мотото на глобалното село.

Реализация на семките, на кандидат- висшистите; на житото; оръжието; наркотиците; проститутките; юпитата, талантливите бедняци; старите коли; новите коли; телата… Всички се занимават по един или друг начин с пласиране.

Вече не участваме само в обикновен цирк, а се явяваме на манежа, като мениджъри на глобалния търг. Всички продават- колите си ; жените си ; идеите си; душите си. Без да знаят цената, без да я искат, без да я търсят.

Единственото, което остава „под щанда“ са истинските имена на нещата. Обличаме ги в опаковки и добре ги пакетираме, но си остават скрити. Тресе ни търговското мислене- дали ще се котира фундаменталната проекция, обута в мениджмънт?

Как ще му прозвучи това на съседа, какво ще кажат приятелите? Всички станахме търговци. С лъскави костюми или омазани дънки- без значение, щом търгуваме с душите си. Може би един ден ще осъзнаем, че сме получили най-обикновена ерекция, от която е останала само душевната мастурбация. Май настана време за сублимация по-време на менструация.

Виктор ПЕНКОВ 2008