Пожари, наводнения, катастрофи, убийства и всичко, каквото се сетите в името на това да бъдете информирани, да се даде гласност на проблемите и "малкият човек“ да не бъде забравен.
С това се е заела още преди 25 години личността, на която спокойно можем да залепим етикета "Оne man show“. Журналистът, който борави еднакво добре с перото и обектива и е винаги на колела в горещата точка на събитията, колкото и клиширано да звучи.
Преди броени дни му връчиха приза "Достойните българи“ в кампанията на в. "24 часа“. Отличен е със "Златно перо“ на Съюза на българските журналисти, доброволец в COVID отделение и инициатор с колегата Мартин Карбовски за изграждането на църквата "Събор на Светите архангели в местността "Старите лозя“ край Казанлък.
Бил е десетки пъти на ръба на оцеляването във всякакъв смисъл. Това е 47-годишният кореспондент на БНТ и БГНЕС Иван Янев. Казанлъчанинът с голямо сърце в един безкрайно откровен разговор.
КАКВО ТЕ ЗАПАЛИ ПО ПРОФЕСИЯТА?
Още от ученик снимам, работех във фотографско ателие, после в кабелната телевизия в Казанлък и така до днес в медиите, които знаеш.
ТОВА БЕШЕ МАЛКО НЕТАКТИЧЕН ВЪПРОС, КАТО СЕ ИМА ПРЕДВИД КАКВО ПРЕЖИВЯ В ПОСЛЕДНИТЕ ПОЖАРИ МИНАЛОТО ЛЯТО
Наистина е едно от най-страшните неща, с които съм се сблъсквал. Сакарският пожар е един от най-големите за последните десетилетия, в който изгоряха над 500 хил. декара.
Усилията на всички бяха пожарът да не навлезе в Турция. Снимайки между селата Щит и Маточина видяхме младеж – доброволец, който се беше качил върху водоноска и поливаше. Изкрещя ни, че огънят идва, натиснах газта и преминах през него.
Този герой ни спаси живота. 19-годишният Светослав Димитров имаше 73% изгаряния, но днес е добре и е треньор по футбол.
ТОЙ ЛИ БЕШЕ ВАШИЯТ "МАТРОСОВ НА АМБРАЗУРАТА“?
Да, защото губиш ориентир, когато гледаш през обектива, а за да могат зрителите да усетят бедствието, трябва да си най-близо и до последно на терен.
КАКВО ПРОДЪЛЖАВА ДА НЕ ТЕ ОТКАЗВА ОТ ПРОФЕСИЯТА?
Правя го от времето, когато беше много значима, но тя продължава да има смисъл, когато помагаме на хората.
ТРАГЕДИЯТА В СЕЛО ВОДЕН ЛИ ИМАШ ПРЕДВИД?
Ако ние не бяхме там, всичко щеше да бъде заметено под килима. Държава нямаше, хората не знаеха какво се случва. Системата bg-alert не сработи, трагедията беше пълна. Казваха, че няма обхват, а аз си изпратих материалите от центъра на селото.
Между селата Воден и Странджа беше по-страшно. Там се спасихме сами. Все едно си натопил главата си в айрян. Натиснах педала на газта до ламарината, не виждах нищо. Молех се да не изгасне колата. Не помня разстоянието.
Изведнъж вятърът духна и се отвори нещо като прозорец, в който се вижда какво се случва. Изведнъж пред очите ми се "появи“ спряла кола. Скочих на спирачките и спрях на една боя разстояние от нея. Първо Господ ме праща на изпитание, после ме пази.
СТРУВА ЛИ СИ ВСИЧКО ТОВА?
Струва си, ако успееш с материалите си да помогнеш на хората. Иначе от материална гледна точка, категорично – не. За толкова години съм строшил около 15 автомобила и съм инвестирал стотици хиляди левове в друга техника.
ЦЕНЗУРАТА ИЛИ АВТОЦЕНЗУРАТА ДНЕС УБИВА ЖУРНАЛИСТИКАТА?
В момента повече пречи автоцензурата, поради простата причина, че вече преминахме жестоката цензура. Има много колеги, които са на преклонна възраст, други са инвестирали много пари в професията и няма как да я сменят.
Затова някои се примиряват и самоограничават, защото не искат неприятности. Дори в момента не знаем дали има цензура, защото автоцензурата е по-силна, което е отлично за властимащите, които и да са те.
НА КАКВО ТИ ПРИЛИЧА ПРОФЕСИЯТА В МОМЕНТА?
Консумирана любов, от която е останало само уважението.
СТРУВА ЛИ ТИ СЕ НА МОМЕНТИ, ЧЕ ДОРИ ПРЕДИ 1989 Г. Е НЯМАЛО ТАКОВА КОЛЕНИЧЕНЕ, КАКВОТО НАБЛЮДАВАМЕ НАПОСЛЕДЪК?
Знам от по-опитни колеги, че тогава от централно ниво е имало изисквания, обаждания и т.н., но не и при по-ниския ешелон на властта. Напротив, ако някъде в институция влиза журналист, всички са изтръпвали, защото са знаели, че са сгафили. Докато сега си позволяват да ти се обаждат и да ти държат сметка.
ПОПАДАЛ СИ В ДОКЛАДА НА АМЕРИКАНСКИЯ ДЕПАРТАМЕНТ И КНИГАТА ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
Беше заради журналистическата ми работа. Получих сигнал за убийство на полицай. Когато бях на място да си върша работата, висш полицай ме заплаши с убийство. Отдавам го на моментния афект, че все пак са загубили колега.
КАКВО НЕ ТЕ ПОПИТАХ?
Има ли бъдеще професията?
БОЛЕН ВЪПРОС, ИМА ЛИ?
Няма. Изкуственият интелект навлиза и ние ще станем излишни.
ИМАШ ПРЕДВИД ЗА УПРАВЛЯВАЩИТЕ ЛИ?
Да, които и да са те. Те сами ще си задават там въпросите и ще си отговарят по удобен за тях начин.
