Тихомир Иванов е един от най-успешните български лекоатлети в дисциплината скок на височина. Той е световен университетски шампион в Неапол от 2019 г. Участник е на Летните олимпийски игри в Рио де Жанейро (2016), Токио (2020) и Париж (2024), както и в много европейски и световни първенства. Състезател е на Спортен клуб по лека атлетика "Берое“ (Стара Загора).
Тази вечер от 18 часа, на покритата лекоатлетическа писта на спортен комплекс "Берое“ ще се състои традиционното коледно тържество с участието на над 400 деца, които тренират лека атлетика в СКЛА "Берое“ и техните родители.
Тихомир няма да може да присъства заради тренировъчната си програма, но намери време да отговори на въпросите ни и да поздрави новото поколение възпитаници на своя клуб.
ИЗПРАЩАТЕ ДОБРА ГОДИНА С ЛИЧЕН РЕКОРД, ОСМО МЯСТО НА ОЛИМПИАДАТА ВЪВ ФРАНЦИЯ, НАЙ-ДОБРОТО КЛАСИРАНЕ ПРИ МЪЖЕТЕ ЗА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА У НАС И ЗАПОМНЯЩИ СЕ УЧАСТИЯ В ДВЕ ДИАМАНТЕНИ ЛИГИ В ПОЛША И ИТАЛИЯ. КАКВА Е ЦЕНАТА НА УСПЕХА?
Благодаря, бих казал, че имах успешен сезон, тъй като през зимата имах здравословни проблеми, но това пък ми помогна да се събера и да мога да участвам силно през лятото в най-големите форуми, които бяха и най-важни – Олимпийските игри във Франция. Всичко това ми коства много усилия и постоянство, защото спортът, както е много хубаво нещо, носи и трудни моменти, през които неизбежно минаваме.
Зад всички постижения през този успешен сезон покрай мен стояха малко хора, но пък много ценни. Те основно са свързани със СКЛА "Берое“ – моят клуб, който е част от моето семейство – моята съпруга Елеонора Драгиева, ръководителите и треньорите в клуба. Един от тези хора е Иван Колев, който ми даваше подкрепата си още докато беше президент на СКЛА "Берое“ и продължи да го прави след като пое поста президент на Българската федерация по лека атлетика.
Успяхме да реализираме една успешна олимпийска година и нещо, което на мъж не се беше случвало от 28 години насам – във високия скок постигнах най-добро класиране въобще в историята на българската лека атлетика. Живеех и тренирах в Гърция 3 години. Трябваше да бъда далече от семейството си, за да преследвам високите спортни цели, затова съм благодарил на съпругата си много пъти за разбирането и за търпението. Но тя го знае, защото също е състезател.
ГОЛЕМИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ ОТМИНАХА, НО ПРОДЪЛЖАВАШ ДА ТРЕНИРАШ ВСЕКИ ДЕН. КАК ПРОТИЧАТ ЗАНИМАНИЯТА?
В момента сме формирали доста добър екип – изцяло професионалисти, като започнем от мен и новия ми треньор Виктор Нинов, който е предишния висок скачач от поколението преди мен. Той има 230 см личен резултат и също е участник на олимпиади и световни първенства.
Прибирайки се в България реших да се доверя на него, за да мога да бъда най-вече в България и до семейството си. Сформирахме силен екип от професионалисти – лекар, физиотерапевт, диетолог, треньор. Имам чувството, че досега на съм работил на толкова професионално ниво, което до момента дава само положителни резултати.
Колкото до моето ежедневие, аз вече не съм на 20 години и сме решили да тренирам един път на ден. Цялата подготовка е насочена към зимния сезон на 2025 г. – имаме европейско и световно първенства през март и после отново световно през септември. Затова в момента най-важно е как се провежда тренировъчния процес.
ТАЗИ ВЕЧЕР КЛУБЪТ ТИ СКЛА "БЕРОЕ“ ПРАВИ ТРАДИЦИОННИЯ СИ ПРЕДКОЛЕДЕН ПРАЗНИК, НА КОЙТО ЩЕ СЕ СЪБЕРАТ СТОТИЦИ ДЕЦА, МЛАДЕЖИ И РОДИТЕЛИ, НО ТИ ЩЕ ОТСЪСТВАШ ЗАРАДИ ТРЕНИРОВКИТЕ
Определено ще ми липсва този празник. Миналата година присъствах и вълнението, което предизвикват толкова много деца и техните родители е много силно. Но това е риска на спортиста. Не всеки път можеш да участваш в такива мероприятия, които истински те зареждат.
ЗАЩО СА ВАЖНИ КЛУБОВЕ КАТО ТВОЯ?
Като цяло в Стара Загора има много спортове. Гостите на града казват – имате страхотен комплекс. И наистина е така – имаме стадион, имаме полигон за хвърляне, в момента се ремонтира тренировъчния стадион, имаме покритата и отоплена лекоатлетическа писта. Самият факт, че има много спортове в Стара Загора говори положително за града.
ТАЗИ ГОДИНА ИМАШ ОЩЕ ЕДНО ЛИЧНО ПОСТИЖЕНИЕ – СКЛЮЧИ БРАК. КАКВО ВИ СЪБРА С ЕЛЕОНОРА ДРАГИЕВА?
Ние се познавахме и преди това, но така се получиха нещата, че тя дойде да тренира в нашата група с треньора, при когото бях тогава. И ето, че вече сме 7 години заедно и тази година официално сключихме брак, което е чудесно.
ВАЖИ ЛИ ПОГОВОРКАТА "ОТКЪДЕТО МОМАТА, ОТТАМ Е РОДАТА?
Затова и живея в Стара Загора, но през последните 3 години не съм бил често тук. Сега ми се налага да пътувам до София. Животът на спортиста е такъв – докато не приключи кариерата си, няма определено място, в което да каже, че живее. Да, моят дом е в Стара Загора, но това постоянно пътуване по лагери и тренировки ме лишава от усещането за място.
Въпреки това, пожелавам на всички млади спортисти, които вървят по пътя на Царицата на спортовете да бъдат здрави, да слушат треньорите си и да се доверяват на тях. Да слушат родителите си и да не правят всичко на всяка цена.
Защото не всеки, който се занимава със спорт постига големите успехи. Важното е, че спортът е едно прекрасно нещо, което изгражда приятелства, изгражда характер, учи на възпитание. Самият факт, че някой се занимава със спорт – той вече е спечелил. Не рекордът е важен, спортът е важен.
