Аз ще си спомня всичко. Сега го виждам кристално. Няма такъв ясен спомен за всичко, което те кара да си жив. Връщам се да взема момента, който цял живот съм търсил. Едно сърце, едни гърди, една усмивка, един шамар. Всичко това е той- моментът. Когато е около теб и крещи, не знаеш нищо. И една прекрасна сутрин, когато караш лимузина или печеш чушки / дано никога не заемаш една от двете страни /, моментът те удари и си спомниш силуета и красотата на сълзите, правиш обратен завой или просто преобръщаш чушката. Когато той вървеше до теб, не го познаваше, за това сега бягаш, пълзиш, ровиш или плачеш. Раждат се деца и веднага, някой умира. Моментът хващаше децата и ги караше да вървят, а те се дърпаха и влачеха. Старците страняха от него, защото го познаваха от деца и се страхуваха от него. Докато бягаш, не знаеш дали ще го задържиш. Искаш да го спреш и да поговориш с него. Мислейки всичко това започваш да тичаш лудо. Пътят е много равен, много широк и много тъжен. Смелите ти крака стават метални- за да издържат; много еднакви- за да стъпват добре; много мършави- за да успеят поне да го настигнат. Ще те познае ли? Знаеш ли какво да му кажеш?. Трябва да бягаш, за да му видиш лицето, ако има коса да я разрошиш. Сваляш намордника на своето нещастие и се приближаваш до утопията. Тя съществува, но точно сега не е края на пътя. Търсил си много ръце, избягал си от тях и сега искаш да видиш само твоите. Тези, които са били до теб и не си познал- неосъзнатия неизлечим мазохизъм. Подхлъзваш се, падаш и усещаш , че душата ти кърви. Ставаш бързо, защото си разбрал, че тези ръце са само за теб и те чакат да ги хванеш. Другите ги държат за да се топлят в тях. Но само ти имаш правото да ги целунеш. Ще пристигнеш. Отслабнал, ръцете ти са загрубели, лицето ти е тъжно. Гърдите ти дишат трудно но остават най-пълното езеро. Покажи на моментът, когато спре да пие вода, че ти си най-смелия човек, в който кристално може да се огледа. Ако го гониш- настигни го. Намигни му и не се обръщай а върви с него. Направи пътят му по- лек, накарай го да се почувства най- важното нещо на земята. И нека това бъде последното бягане- за друго просто няма да имаш сили. Щом веднъж си го познал- върви с него. Не изоставай- тогава падаш. Знай, че неговият кръг няма да се завърти повече за теб.

Виктор ПЕНКОВ 2008