ХУДОЖНИКЪТ ЖИВЕЕ С 27 КУЧЕТА, 24 КОНЯ, ВОЮВА С НАГАЖДАЧЕСТВОТО И ПРОСТОТИЯТА
Ако се преправи гербът на Стара Загора, в него задължително трябва да присъства образът на свободата, скрит зад името Светлин Стоев. Личността си старозагорският художник изградил сам в борба със собственото си семейство, като разбил представите за успял и неуспял човек. Насочил стремежа си към абсолютната свобода и я намерил в рисуването, в отглеждането на кучета, в гората, в конната езда, в безкрайните купони и привидната безотговорност в очите на хората.
Днес Светлин се спасява от фалша и простащината с 24 коня, 27 кучета, с фермата си за норки и сребърни лисици. Като художник се насочва към мрака и най-тъмните краски на палитрата – кланицата, разстрела на кучета, кръвта.
Като лотос, той постепенно и необратимо прозира светлината и цвета като изразно средство и преминава в лоното на сюрреализма. 46 дни е следствен, помни много арести в казармата. Спасява се в Дупница, където учи рисуване и трудово обучение. Започва денонощно да рисува, като не пази нито очите, нито ръката си – счупена след пореден "търкал“ с местните. Периодът е разрушителен. Целта – само да рисува, без да го занимава нищо друго.
ТРЪГВА СИ С РАЗРАБОТЕНИ ТЕМИ, НАТРУПАНИ В КАЗАРМАТА – ЕДИН БУНТ НА МАЛКИЯ ЧОВЕК
Разбира, че ако простакът е безсмъртен, то и изкуството е вечно. Всичко се върти около времето, мъката, страха, красотата. По ирония на съдбата Светлин се връща в училището, където е бил, но вече като учител.
Довършва старата разпра с директорката. Побеждава я и… тя го съкращава. Така става художник в най-голямата опера на Балканския полуостров – Старозагорската. Справя се с мащаби от типа 17х10 м. Не завършва Художествената академия, защото не го допускат да кандидатства. Мнението му за тях – ШАПКАРИ.
Картините му са в стил ХИПЕРРЕАЛИЗЪМ в СЮРРЕАЛЕН аспект. Смята, че всяка следваща трябва да е с различна идея. Водещо в тях е страданието – най-голямата сила на изкуството. Творчеството му е продиктувано от
ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ КЪМ КУЧЕТАТА
Изобразява борба на кучета с вълци. Юлски нощни нападения, когато вълчицата учи малките да нападат стадото. Разпрата между черно-бялото куче и тъмния вълк се случва пред очите му. Най-скъпо продадената му картина е "Трансцедентално послание“ ($1300). Не излага в България. За галерия "Шекспир“ в Лондон преди няколко дни изпраща 32 от картините си. Мисли за съвместна изложба с брат си, който рисува в стил наивизъм.
Самородният талант на Светлин впечатлява с искреността и отказа от академичната простотия. Той отказва да бъде там, защото смята, че не бива да минеш през дебелите книги, за да можеш да рисуваш добре. "Личността трябва да пробива в изкуството. Новото в изкуството си ти.“
Питам го кой е най-грозният въпрос, свързан с изкуството, който е чувал. "Веднъж ме попитаха: Абе да имаш картини за у кухничката?
Всъщност той впечатлява и с работата си извън изкуството. Герой е в българо-швейцарската продукция "Мечката, мечето на Балканите“, където влиза в реален бой с мечка и я побеждава. От 1984-а до 2003 г. пък полага неимоверни усилия за издирването и спасяването на последните мохикани на една от най-древните и редки породи в света, водеща началото си от Тибетския дог.
За дълъг период се отдалечава от рисуването, за да се отдаде на другата си страст – каракачанското куче. След 20 години борба заедно с брат си и още двама приятели легитимират Международната асоциация за българско каракачанско куче – БАКК, със седалище в Брюксел. Признат е и от Норт Американ кенал клуб-асоциация, която се е опитвала да присвои породата.
"Спал съм по кошари, пускал съм кучетата на вълци, мечки и се наложиха като най-икономичната порода – разказва художникът. Наред с това отпаднаха много хора, които съчиниха синоними като българско пастирско, българско планинско и подобни идиотски определения. Имам кучета на по 21-22 години, ветерани, които купих заради униката.“ Светлин Стоев е
АВТОР НА ТРОЙНИЯ ТЕСТ ЗА КУЧЕТА
с фигурант, двубой и екстериор. Негово куче се бие със седем кучета последователно и резултатът е първо място. Има много купи от международни изложби, но не желае да ги изрежда.
"Кучето не трябва да има страх от мечка или вълк. Трябва да побеждава другите и да обича стопанина си – това е формулата. Купите са показната част на нещата – убеден е той. – Нещото, което най-много ценя, са враговете ми, защото те са ме признали.“
На стената в стаята му висят 60 нашийника, единият от които е от 1917 г. Много от тях са награди. "Всеки ден съм сред кръв, кожи, кости. Нося на гръб по два чувала с пилета, варя ги и изхранвам с тях армията си от каракачанки, за разлика от капризните и пълни с прищевки художничета, скатаващи се по ателиетата. Ако нещо съм направил за родината, то това не са картините, а постъпките ми. След признанието на породата
ЩЕ СЕ ОТТЕГЛЯ В БАЛКАНА
там, където ще съм близо до естествената им среда. Не уча никого как да живее, а показвам как се прави. Кучетата са част от културно-историческото ни наследство, наред с коня и виното. Както българинът не е побеждаван в бой, така мое куче няма да се върне с подвита опашка.
Нашето варварство се изразява в това да отричаме пошлостта, педерастията, нагаждаческата психика на слабия човек. Имам специална молба към политиците, никога да не споменават Ботев и Левски. Оттам имам фобия, когато чуя някого да говори за България. Изтръпвам от помпозните фрази, в които няма истина, в които съдържанието на личността липсва“, изповядва старозагорецът.
Братът на Светлин се занимава със сериозни изследвания в областта на прабългарите. Разчита Ситовския надпис и е автор на едноименната книга. Заедно с кучетата художникът споделя живота си и с 24 коня. "Много любов, грижа, страхотно зареждане. Конят е съвсем друго биополе, друга вселена“, казва той.
ВИДЪТ МУ Е ВНУШИТЕЛЕН. ОГРОМЕН БЪЛГАРИН
облечен в кубинки и камуфлажни дрехи. Очевидна е приликата с Фидел Кастро. За първа година носи чехли. До миналото лято е правил изрязани кубинки с препаски: "Обличам се така, за да мога винаги да заспя на баира – никога не знам къде ще съм довечера.“
Има обаче мобилен телефон, учудващо за тази рожба на Балкана. Смята автомобилите за подвижни ковчези. Страстта му са моторите, рокерските събори. "Моторите са друго нещо. Можеш да се треснеш и търкаляш колкото си искаш.“
На миналия събор събаря 23-ма на канадска борба, но прави херния на ръката и сега може да бъде само съдия. Поглъща три топли, големи бири за минута и 12 секунди. "Така трябва да се живее, че всяка секунда да си готов да умреш. Живот като изпънат синджир. Ако сега смъртта ме извика, само си допивам чашата и тръгвам“, категоричен е Светлин.
Прякорът му е Брадата. Той и брат му имат най-големите бради в света. Веднъж подпалва своята на мотор, докато изпреварва на задна гума.
БРАДИТЕ ИМ СА РИЖИ КАТО НА ЗИ ЗИ ТОП
"Мои приятели музиканти се познават с тях. Когато им занесли наши снимки, те били шокирани от приликата. Попитали каква музика слушат двамата българи, казали им: "Зи Зи Топ.“ Тогава музикантите спокойно отвърнали: "И ние слушаме Зи Зи Топ.“
Сега художникът създава група. Стилът е смес от спийд, метъл и опера. Рисуването пренася и в двете заведения, които има. Стените им са изрисувани по интерпретация на Бош. От тавана висят вериги от морски кораби, водорасли, клечки. Масите са опръскани с имитация на кървища. Има два аквариума с жаби, тоалетната е направо гръм в Ада. Мисли да ги затваря, не ставал за кръчмар.“Или се раждаш кръчмар, или не ставаш такъв.“
Разговорът ни спира на 25-ата минута: "Всичко е точно и ясно, нали? Няма какво да го сапунисваме…“ Абсолютен чешит.
