
Д-р Маргарита Христова е педиатър и детски кардиолог в Педиатрично отделение на УМБАЛ "Тракия“. Всеки ден тя се сблъсква с различни случаи при подрастващите. Статистиката в Педиатричното отделение сочи, че все по-често се преглеждат деца от 5-6 годишна възраст до тийнейджъри със симптоми на затлъстяване и първи такива на прехипертония.
Затлъстяването при децата заради обездвижване и нездравословно хранене през последните години има свой сериозен конкурент в лицето на анорексията. Днес се смята, че всеки трети тийнейджър у нас е в различен етап от лечението й.
"Това е друг вид хранително разстройство, което също се отразява негативно на сърцето. То страда заради нисък прием на белтък. Причината е, че тези деца реално не се хранят. Често срещаме перикардни изливи, миокардити, ритъмно-проводни нарушения, съпроводени с аритмии. Всичко това е заради недоброто хранене и неусвояване на храната“, обяснява д-р Христова.
Анорексията засяга най-вече тийнейджърите. Заболяването се подмладява с всяка изминала година и засяга предимно момичетата.
"Днес 10 – 11 годишни момичета имат достъп до социални мрежи, имат нови идоли, които изглеждат слаби, добре облечени и тези деца вече искат да им подражават“, посочва д-р Христова.
Анорексията през последните години се превръща в предизвикателство пред детския кардиолог, който съвместно с детските ендокринолози, психолози и психиатри се налага да съставят мултидисциплинарни екипи за лечението на това тежко хранително разстройство при децата.
По думите й, в България почти няма условия. Единствено в Александровска болница работят лекарски екипи, които осигуряват грижи за деца с анорексия. Но обратният път към оздравяването е изключително жесток.
Днес всяко трето дете има някакъв вид хранително разстройство. Някои ядат много в резултат на стрес, на недоспиване или обратно – спират да се хранят заради подигравки на съучениците си или по други причини, които обикновено се коренят в семейството.
"Тези два полюса – затлъстяването и анорексията, показват, че при децата е изключително важен семейният пример. Когато вечеряме заедно, когато ги включваме в подготовката на храната – те да я изберат и те да я приготвят и съответно да имат желание да я приемат, се оказва изключително важно за създаване на здравословни хранителни навици още от най-ранна детска възраст.
Така децата биха могли да избегнат както затлъстяването, така и анорексията. Децата не са застраховани и от появата на високо кръвно налягане.
Ако детето има оплакване от главоболие, от световъртеж, има позиви за повръщане – това са симптоми при по-големите деца, които подсказват, че трябва да бъде измерено кръвното налягане. При затлъстелите деца измерването му е задължително.
Спортуващите деца също са в риск от развиване на хипертония, тъй като по време на тренировки кръвното налягане се покачва.
По тази причина отскоро за всяко спортуващо дете се изисква кардиограма, измерване на артериалното налягане, кръвни изследвания – и едва тогава се издава медицинско разрешение то спортува.
За съжаление това стана след като в България имаше три фатални случая със спортуващи деца. Затова сега заостряме вниманието към тази голяма група.
По време на профилактичните прегледи често откриваме съпътстващи сърдечни проблеми, за които родителите до този момент не са подозирали. Наскоро открихме няколко предсърдни дефекта при големи деца, които след назначеното лечение се затвориха и те вече са добре“, разказва кардиоложката.
В зависимост от възрастта, причините, които водят едно дете в кабинета на детския кардиолог, са различни. "Кърмачетата ги води майката, която обикновено се притеснява, че бебето посинява, че не наддава на тегло, че се изпотява повече.
В България няма задължителни профилактични кардиологични прегледи за децата, а би трябвало да има“, посочва д-р Христова.
Обикновената вирусна или бактериална инфекция също може да се окаже причина за появата на кардиологично заболяване при дете. Когато не е лекувана навреме, когато лечението не е предписано и контролирано от лекар, е възможно да се получат възпалителни заболявания на сърдечния мускул и на неговите обвивки, които изискват задължително болнично лечение с наблюдение и терапия от детски кардиолог.
Такива усложнения се получават най-често при нелекуване на първоначалните симптоми, на отказ на родителите от хоспитализация на детето им в началото на заболяването.
"Съветът ми към родителите е да не подценяват вирусните и бактериални инфекции и винаги да вземат навременни мерки за лечение. Задължително да се обръщат към личния лекар, към педиатър.
Съветът ми е това да бъде специалист, който да познава детето, особеностите на имунната му система и как организъм му откликва към по-простите лечения“, обяснява д-р Христова.
По-големите деца идват в кабинета на детския кардиолог най-често заради хода на някаква вирусна инфекция. Обикновено детето започва да се уморява, да диша учестено. Това насочва педиатрите към вирусните миокардити и перикардити.
Тийнейджърите посещават кабинета най-често в резултат на недоспиване и на нередовен начин на живот, най-често с прояви на гръдна болка и сърцебиене.
Вродените кардиологични заболявания при децата са друга област, в която съвременната медицина намира все по успешни решения, благодарение на иновативната детска кардиохирургия и кардиология.
Медицината даде шанс на редица новородени с вродени сърдечни аномалии да преживеят критичните кардиопатии, в резултат на много добра организация и възможност за операция на този вид пороци.
Освен това имам и медикаменти, които осигуряват възможност за транспорт на новороденото до съответното здравно заведение, където ще му бъде оказана специализирана медицинска помощ. В България това място е Детската кардиологична клиника в София.
Покрай Световния ден на Сърцето д-р Маргарита Христова пожела на децата да бъдат много здрави да продължават да играят пред блока, вместо да стоят пред компютрите и телефоните.
