-
-
-
-
На 16 септември се навършват 151 години от избухването на Старозагорското въстание. Това е първият, макар и неуспешен, опит за освобождение на България чрез всенароден бунт. Изследователите го определят като прелюдия към Априлското въстание и последвалата Руско-турска освободителна война.
По този повод Община Стара Загора, съвместно с Регионалния исторически музей, НУ "Кольо Ганчев“ и СУ "Васил Левски“, организират от 11:00 ч. поднасяне на венци и цветя едновременно пред паметниците на Кольо Ганчев и на Старозагорското въстание и на лобното място на Кольо Ганчев, Господин Михайловски и Сава Силов.
Възпитаници на НУ "Кольо Ганчев“ ще представят рецитал в стихове в памет на своя патрон пред бюст-паметника на героя в парк "Пети октомври“.
Кратка беседа пред лобното място ще изнесе г-н Петьо Мирчев – уредник в отдел "История на българските земи XV–XIX в.“ на Регионалния исторически музей.
ИСТОРИЯ
На 12 август 1875 г., БРЦК взема решение за подготовка на всенародно въстание. Определени са 5 въстанически окръга: Русенско-Шуменски, Търновски, Старозагорски, Сливенски и Ловешко-Троянски.
За център на въстанието се избира Стара Загора с ръководител Стефан Стамболов. Въстанието е масово в селата около града. Над 800 души участват в образуваните 6 големи чети.
Някои от тях пристигат в околностите на Стара Загора в очакване да се присъединят към въстаниците от града. В края на септември и началото на октомври в Стара Загора са арестувани над 600 души.
Османският апелативен съд налага смъртно наказание чрез обесване на Димчо Стаев, Стефан Чифудов, Руси Аргов, Колю Райнов и на Кольо Ганчев – сподвижник на Левски и първи деятел на революционния комитет, Господин Михайловски и Сава Силов – погубени в родната им Стара Загора.
Въпреки мъките и изтезанията, спасение намират Стефан Стамболов, Георги Икономов, Захарий Стоянов и други, за да тръгнат след по-малко от година, запалвайки бунта на Априлското въстание.
Източник: Регионален исторически музей Стара Загора
