Стара Загора посрещна едно от най-значимите съпътстващи събития в програмата на тазгодишното 13-ото издание на Международния филмов фестивал за ново европейско кино "Златната липа“. Във фоайето на Оперния театър беше открита изложбата "Жените режисьори в българското документално кино пред ХХ век“.
Експозицията представя живота и творчеството на 18 изявени български режисьорки, оставили трайна следа в развитието на българското кино. Тя гостува по покана на Магдалена Ралчева – основател и директор на кинофестивала.
Екип от изследователи от Института за изследване на изкуствата на Българската академия на науките стои зад реализацията й. На събитието в Стара Загора присъства един от авторите и двигатели на проекта – доц. Теодора Стоилова-Дончева.
Представени бяха архивни фотографии, кадри от снимачните процеси, филмови фотоси и биографични материали за едни от най-значимите имена в българското документално кино.
Сред тях са Адела Пеева, Бинка Желязкова, Елдора Трайкова, Иглика Трифонова, Малина Петрова, Мая Вапцарова, Мариана Евстатиева-Биолчева и други автори, чието творчество е допринесло за развитието на документалния жанр в България през миналия век.
"Изложбата ме развълнува още в мига, когато я видях за първи път в София. Тогава си дадох сметка, че задължително трябва да бъде показана в Стара Загора в рамките на "Златната липа“. Тя се вписва по изключителен начин в духа на кинофестивала“, заяви на откриването Ралчева.
Своите поздравления и положителни оценки за значимостта на инициативата не спести и Людмила Дякова – председател на Съюза на българските филмови дейци и главен редактор на списание "Кино“.
Тя категорично посочи, че жените в българското кино заслужават подобно внимание. "Изключително признателна съм на екипа, който реализира изложбата.
Направена е професионално, с много уважение към историята и към тези 18 автори и техните истории, които стоят зад филмовите продукции. Тази изложба има важен принос към опазването на паметта на българското кино“, заяви Дякова.
Дончева разкри при откриването на експозицията, че подготовката й е отнела повече от година. По думите ѝ най-трудно се е оказало намирането на архивни материали от различни източници. Според нея пътят по оформянето е показал, че в България архивите се пазят трудно.
Тя поздрави продуцента и оператор Пламен Герасимов за съдействието и изрази благодарност за подкрепата от страна на Националната филмотека.
"Най-ценното за нас беше, че успяхме да изгледаме почти всички филми на тези режисьорки и така се докоснахме до едно огромно творческо наследство“, сподели пред аудиторията във фоайето на Старозагорската опера.
Целта й е не просто да припомни имената на тези известни автори, но преди всичко да насочи вниманието към произведения, които днес остават извън обществения фокус въпреки своите високи художествени качества“, подчерта Дончева.
Ключово място в експозицията заема Бинка Желязкова – първата жена кинорежисьор в българското кино. Нейните документални филми "Лице и опако“ и "Нани-на“ се превръщат в смели свидетелства за българската действителност през 70-те и 80-те години на ХХ век.
Представени са и творци като Адела Пеева, чиито филми печелят признание на най-престижните международни фестивали, както и редица режисьорки от различни поколения, допринесли за развитието на българската документалистика.
При своето откриване експозицията получи висока оценка и от представители на кинообщността. Бяха отбелязани както съдържанието изложбата, така също и нейното професионално визуално оформление, което допринася за въздействието ѝ върху посетителите.
Експозицията е съпроводена и от специално издаден каталог, който събира по-подробна информация за представените авторки и техните творби. По този начин проектът остава като траен документ за приноса на жените в историята на българското документално кино.
Фестивалът в Града на липите продължава до 3 юни с прожекции на 50 филма от 18 държави. Специално жури и вотът на публиката ще определят носителите на наградите "Златната липа“ в отделните категории.
