
Ограничаване на културата на заучаване, повече практически задачи, време за придобиване на умения. Това са основните цели на идеите за промени в гимназиален етап, които бяха представени от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев.
По отношение на обучението в гимназиален етап министерството предлага увеличаване на часовете по общообразователна подготовка.
"Целта е да можем да осигурим на децата широката основа от знания, така необходима в променящия се свят. Говорим единствено за увеличаване на часовете, а не на учебното съдържание“, подчерта министър Вълчев.
Той обясни, че се дава повече време за същия учебен материал, което ще осигури възможност за задълбочено учене и осмисляне – за повече упражнения, за затвърждаване на знанията, за преговаряне, за анализиране и развиване на критично мислене.
БЕЛ И МАТЕМАТИКА
Предложението на МОН е часовете по български език и литература и по математика да се увеличат и в двата гимназиални етапа. Общото увеличение по български език и литература ще е с 12%, а по математика – с 25%.
Наред с това общият брой на часовете по всеки от предметите в областта на природните науки ще се увеличи в първи гимназиален етап с по 22%, по география и икономика – с 11%, а по история и цивилизации – със 7%.
За гражданско образование също са предвидени повече часове, за да се акцентира върху здравно образование и придобиване на компетентности, свързани с първо работно място, държавно обществено осигуряване, здравно осигуряване, социално подпомагане, формиране и управление на публични финанси.
По думите на министъра тези промени ще помогнат за последователното усвояване, за по-задълбочено учене с натрупване, за реално прилагане на наученото, но и за по-добра подготовка на учениците за изпитите. Учителите ще имат повече време и повече възможности – да могат да спрат, когато е нужно, да дообяснят, да се върнат, а не да препускат през материала.
С предложените промени се запазва концепцията част от общообразователната подготовка да приключва в 10. клас, а в последните две години учениците да се фокусират главно върху отделни предмети, които отговарят на техните интереси и са свързани с бъдещата им реализация.
Идеята на образователното министерство е да има по-малко часове за профилирана и съответно професионална подготовка във всеки от класовете от втория гимназиален етап (11. и 12. клас), което ще намали съдържанието на задължителните модули и ще понижи степента на трудност и научна дълбочина на учебното съдържание.
Заедно с това се предлага да се премахне съществуващото към момента прекъсване в 8. клас в паралелки с интензивно изучаване на чужд език на изучаването на история и цивилизации, география и икономика, физика и астрономия, химия и опазване на околната среда, биология и здравно образование.
Целта е чрез включване на тези часове в 8 клас да се постигне по-добър баланс в натоварването им по тези предмети в класовете от първи гимназиален етап, като за сметка на тях се намали чуждоезиковото обучение и профилираната подготовка.
ВАКАНЦИИ
Почивката около 1 ноември се предлага да е 4 дни – от 31 октомври и да продължи до 3 ноември, включително. Предложението е коледната ваканция да бъде от 24 декември до 4 януари, включително, а пролетната за учениците от 1. до 11. клас от 4 април до 13 април. Бъдещите абитуриенти ваканцията ще започва малко по-късно – на 8 април.
Почивката между двата срока ще бъде три дни – от 31 януари до 2 февруари, включително. В графика е предвидено 2 март (понеделник) да бъде неучебен ден. Той ще се слее с националния празник 3 март и ще се получат четири неучебни дни за учениците – от 28 февруари до 3 март.
По предложение на директорите, за да не се нарушава учебният процес за цяла седмица, неучебни ще са и дните на матурите и националните външни оценявания в 7. и 10. клас – 17 и 19 юни. По традиция неучебни ще са дните на матурите. Предвижда се на 20 май да е задължителният държавен зрелостен изпит по български език и литература, а на 22 май – втората матура.
ЧУЖД ЕЗИК
Предвидено е да се запазят трите основни начина за изучаване на чужд език – интензивно, разширено и базово, като се намали общият брой часове за тази подготовка, без това да пречи достигането на съответното ниво в края на средното образование.
Интензивно изучаване на чужд език в 8. клас ще има само в училищата, в които в 9 и 10 клас се изучават предмети на съответния език. Останалите училища могат да предлагат изучаване на чужд език само разширено или базово.
ЗАУЧАВАНЕ
Друга промяна, която се поставя за обсъждане, цели да ограничи културата на заучаване и да подпомогне децата да усвоят умения за живота и за професиите на бъдещето.
Тя предвижда в тестовете от националните външни оценявания за 7. 10. клас да се включат задачи, които да интегрират и други предмети.
Това ще се случи от идващата учебна 2025/26 година в тестовете по математика, в които ще има 6 задачи от природни науки, които учениците ще решават с математически знания.
Заедно с тях общият брой на задачите в изпита от НВО ще бъде 24 за 7. клас и 18 за 10. клас. За да се чувстват спокойни и да имат достатъчно време за осмисляне на условията на задачите, времето за работа ще бъде увеличено с 15 минути за седмокласниците (така изпитът ще бъде с обща продължителност от 180 минути), а за десетокласниците – с 30 минути (общото им време ще бъде 120 минути).
Шестте задачи от природни науки ще включват базови знания и компетентности, свързани с биология и здравно образование, химия и опазване на околната среда, физика и астрономия, география и икономика, както и човекът и природата за седмокласниците.
ИЗТОЧНИЦИ: МОН, Радио Стара Загора
