-
-
-
-
Творчеството на художника Янаки Кавръков (1945-2002) оставил своя отпечатък в художествения живот на нашия град и в съвременното българско изкуство от втората половина на 20-ти век ще бъде представено днес в една от залите на Шипка 6, СБХ, София.
Изложбата "Съзерцания“ посветена на 80 години от рождението на художника, вече беше реализирана от екипа на Старозагорската художествена галерия през март, а сега в разширен формат ще стане част и от богата изложбена програма на СБХ. В нея ще бъдат представени маслени творби, акварели и рисунки.
Заглавието насочва публиката преди всичко към стремежа да се разкрие вътрешният светоглед на автора. Понякога това може да означава да претвори в картина "един човешки жест“, да усети "цвета на творбата“ или да "заживее с видяното“.
Всичко това е част от магичния свят – реален и приказен, който присъства в творчеството на Янаки Кавръков. Неговите творби носят разбирането за тайнството на човешката природа, за очарованието, което се крие в обикновените неща, за ритуалното и мистичното в българската душевност.
Произведенията му въздействат и завладяват със своята приказност и поетичност. Предпочитаният жанр, в който работи, е фигуралната композиция, а през 90-те години на 20-ти век създава не малко пейзажи, както и натюрморти, някои от които ще могат да се видят в настоящата експозиция.
Творбите, представени в изложбата, са част от фонда на Художествената галерия и семейството на художника.
Откриването на изложбата ще бъде в зала 1С от 18:00 ч. и ще може да бъде разгледана до 13 юни.
КОЙ Е ТОЙ?
Роден е през 1945 година в Айтос. Учи в родния си град до осми клас и още от ранна възраст проявява своите творчески наклонности към рисуването и пластиката.
През 1965 г. завършва Професионална гимназия по Каменообработване в село Кунино. Продължава своето обучение във Висшия институт по изобразителни изкуства "Николай Павлович“, София (днес Национална художествена академия) и през 1974 г. се дипломира в специалност "Живопис“.
Същата година започва работа като учител в Художествената гимназия в град Казанлък, а през 1978 г. отива в Стара Загора, където е назначен за уредник на фонд "Живопис“ в Градската галерия. Включва се активно и в художествения живот на града.
Между 1980 и 1986 година се установява в Хасково като творчески секретар на хасковската група на художниците. През годините взема участия в десетки колективни и национални изложби и пленери в страната и чужбина.
Организира редица самостоятелни представяния както в страната, така и извън нея: Сирия, Ангола, Индия, Австрия, Полша, Чехия. След 1986 година се завръща в Стара Загора и постъпва на работа като преподавател в Школата по изобразителни изкуства към читалище "Родина“, където ще остане до края на своя житейски път.
Творчеството му оказва силно влияние върху развитието на съвременното българско изобразително изкуство.
И до днес той е разпознаваем със своя индивидуален художествен почерк и въздействащата си живописна изразителност, в които можем да открием както символика и мистичност, така и една особена топлина и интимност в разкриването на човешката душевност и природата.
