Невиждана премиера на Драматичен театър „Гео Милев“ в стил театрален хорър очаква днес старозагорци. Яки псувни, вербална агресия и безнадеждност са огромна част от нотките, които се прокрадват в постановката, която ще можете да гледате първи от 19ч. на сцената на Културен център.

„Откакто аз съм директор, такава трудна драматургия с такъв млад екип не е съчетавана. Това е първият спектакъл по програмата „Младите в театъра“, насочена изцяло към дебютиращи творчески екипи на професионална сцена“, категорична бе Светла Тодорова.

Текстът на „Мамка му да е*а, кой пръв започна“ e на македонския драматург Деян Дуковски,  поставен от режисьора Николай Йорданов, който заедно с актьорите Ванина Йорданова, Велина Георгиева, София Джустрова и Сезер Сами са завършили в последния клас на проф. Снежина Танковска в НАТФИЗ.

Красимир Ненков и Георги Ножделов са другите двама в провокацията, а сценограф е Никол Трендафилова с композитор Давид Кокончев.

Колкото и трудно да се опише, тази постановка ви представя герои, които са призраци изплували от руините, за да направят равносметка на провалите си. Tърсят в какво са сбъркали, как да поправят грешката си и да направят рестарт.

Провалът е неизбежен, а рестартът – невъзможен . В земята на мъртъвците, нов живот не може да се създаде. „Мамка му да е*а, кой пръв започна или с голяма бързина на стоене“ (пълното име  на пиесата) не предлага отговор, а цели да обърне погледа на зрителя към пукнатините в битието и щетите във взаимоотношенията.

„Като ежедневен свидетел на катаклизми от всякакво естество – политически, културни, военни, климатични, човекът е поставен в режим на постоянен ужас и параноя. Бъдещето съществува ли?

Постановката фокусира вниманието, въображението към хипотетичния свят, където нещата вече са приключили. Персонажите и темите търсят отговор, изход, възможно действие, което да рестартите всичко отначало“, споделя младият режисьор Николай Йорданов.

„Това, което ме вълнува в пиесата е пътят, който персонажите ми трябва да извървят. За непрестанното бродене из живота, за разминаването между хората. За бариерата, която поставяме около себе си и не смеем да я прескочим. За невъзможността да осъществим мечтите си и опитите да променим пътя си“ сподели Ванина Йорданова.

„Сблъскваме се с проблема какво ни коства да изкрещим на някого да остане, когато всъщност ние сме тези, които го гоним“, обясни София Джустрова.