Кикбоксьорът Красимир Коруков: Женският бой е като мъжката художествена гимнастика

Тупаници, ритници, лакти и колене. Мирис на адреналин и дисциплина. Това долавяме на влизане в залата на старозагорския спортен клуб по кик бокс и муай тай, наречен Хара. Разбрахме, че негов треньор от 30 години е Красимир Коруков, който преди да бъде изявен боец е тренирал плуване, джудо и карате.

Изчакваме го след тренировка, за да отговорим на мнозина въпроси задавани от хора, които никога не са се докосвали до този тип бойни спортове.

НАКРАТКО ЗА Кик бокс и Муай тай

Трудни, тежки стилове. Разликата е, че при муай тай се включват лактите и колене и боят е повече. Много по динамични са от другите спортове. Ако една тенис топка лети 20 метра и я чакаш да дойде до теб,  юмруците хвърчат на 30 см. от главата ти.

2022 за Вас

Концентрирах се да работя върху малък брой състезатели. Не наблягам на масовост. Тук е момента да благодаря на колегата ми Пламен Момчилов.

Годината бе доста успешна за 18- годишният Ивайло Николов, който израсна много за този период и направи дебют като професионалист.

Другият многообещаващ боец е 16-годишният гигант Николай Вълканов, който също се справя страхотно.

ЖЕНИТЕ

Нямам против да се занимават с бойни спортове, но според мен са създадени за любов и уют. Женският бой е като мъжката художествена гимнастика.

БУМЪТ В БОЙНИТЕ СПОРТОВЕ

Масово идват, за да се учат на честност, ред, дисциплина и борбеност. Сега родителите водят малките и ги записват, докато преди го правеха сами. Тренировката ми е 50 процента като час по физическо и най- вече като социална дейност. Преди залагах на високо, като винаги съм се стремил да създавам шампиони, но сега ми се налага да бъда учител по физическо.

Уча децата първо как да се строяват, как се правят правилно лицеви опори и клекове и после започваме да се учим на спорт. Най-накрая на високо спортно майсторство. Родителите, които водят децата си, искат да ги научат на дисциплина, а не да стават шампиони на всяка цена.

Други идват в залата, за да преодолеят стреса. Но всичко трябва да бъде доброволно. На вратата си съм сложил стара сентенция на азиатските майстори – Никой не връщам и никой не спирам.

АГРЕСИЯТА

В залата много лесно се канонизират, спазва се йерархия, докато на улицата е страшно. Преди уличните боеве като че ли бяха по мъжки. Сега вземат наркотици и стероиди, скачат групово на бой срещу един.

Обикновено използват палки, ножове и боксове. Това за мен не е мъжки бой. Има хора, които стигат до определено ниво и спират да тренират, но агресията в тях остава и я изливат навън.

УЛИЦАТА

Сериозно трениращите не са конфликтни на улицата. По-скоро тези, които ходят да се помпят по фитнес зали, тренирали са някога и се чудят къде да си избият агресията. Защото в залата ако имаш да решаваш нещо с някой, излизаш и го правиш, а на такива хора им се е видяло трудно срещу по-силните от тях и търсят да си избият комплексите навън.

Има и треньори, които подтикват състезателите да се бият на улицата с цел доказване, че техния клуб е  по-добър, след като не могат да се докажат в състезания.