Читател на СТАРА ЗАГОРА ГОВОРИ заседнал опасно с автомобила си вчера в местността "Богородична стъпка“ в Старозагорските минерални бани. За щастие, наблизо се намирали група добри хора пожелали анонимност, които с риск за живота си изтеглили пропадналото возило. Ето, какво ни пише благодарната Ирена Пейчева:
"Асфалтът свършва до модерната ограда на една от почивните станции на Старозагорските минерални бани и на 100 м. от стрелката на също модерната табела за Богородична стъпка.
Може и да е срамно за пребиваващ 40 години в Стара Загора, но никога не съм ходила дотам, а сега вече и не искам да отида.
Всъщност само тръгнах, но не пристигнах, защото, за да стигнеш до последните 500 м. (както по-късно разбрах) трябва да имаш модерен джип 4X4, или здрави крака, обути в добри обувки.
Но това си го размислях после и някак си не можех да си обясня как са се организирали всичките тези събори, пленери и други мероприятия, и как въобще хората са стигали дотам.
Може би дотук, на фона на неразбориите в държавата всичко изглежда като разказ с политическа насоченост, но не е така.
Благодаря на хората, които извадиха излезлия извън пътя ми и заседнал Нисан, с риск за живота си. Наложи се дълго да ги уговарям за снимката, защото исках да разкажа, че доброто все още е възможно. Да се помогне ей така – без корист, без облаги. Просто да прекъснеш разходката си, за да извършиш добро дело, защото сърцето ти го диктува.
Групата на снимката е голяма, но и ситуацията беше сложна. Трябваше стоманено въже, джип 4Х4 и смелчага зад кормилото (след успешно излизане на мен и спътницата ми) и други смелчаци, които здраво да подпират, вече сериозно наклонилия се автомобил.
Не знаех, че за доброто се пише толкова трудно. Искаш да го разкажеш, а нещо засяда на гърлото ти и … думите не излизат. Чак на другия ден разбрах защо. Заради изгубената вяра в него, в човечността и ценностите, които май сме изгубили по пътя във времето.
Време да се живее, или време да се помага. Или да живееш, помагайки. За доброто трябва да се говори, да се разпространява, да се знае, че го има!“, завършва Пейчева.
