Наркоман – понятието звучи еднакво реално и имагинерно. Когато четеш или ти говорят за проблемите на някого, всичко ти изглежда някак далеч от теб. Но друг път минаваш покрай блуждаещ, не съвсем на себе си младеж и сърцето ти се свива – той се друса е прието да се казва. Част от обществото е отхвърлила и него, и другите като него.
Има обаче хора, на които съвсем не им е безразлично, защото зависимостта от наркотици може да сполети всекиго. Дори и без видима причина. А обратният път е труден. Това е изповедта на един от най-старите наркомани в София, който вече се опитва да помага на свои братя по съдба.
М.С. Е НА 47
Преди 32 години за пръв път опитва наркотици. Тогава не е имало хероин, а са използвали фармацевтични продукти за друсане като морфин и производните му, както и синтетичния им заместител лидол. Започва класически – от любопитство. А причината не е в някакво специално социално положение.
Всичко започва в края на годината, когато М.С. завършва осми клас. Седем години по-късно той разбира, че цялата тази история съвсем не е безобидна. Решава да сключи брак, да създаде пълноценно семейство и за определено време спира да се друса. През целия си 8-годишен брак не употребява нищо упойващо. Има прекрасна дъщеря, която в момента е студентка.
В един момент обаче се развежда и пак се връща към опиатите. "Ако ме попиташ защо започнах пак – наистина не знам. Много съм си мислил и не мога да си обясня причината“, започва изповедта си М.С.
Семейството му било страхотно и не то е причината да се върне към отровното всекидневие. "С влизането на хероина в България през 1990 г. положението стана страшно –
трябваха ми много пари
признава днес той. Всъщност М.С. е завършил механотехникума в София. После учил електронна техника и микроелектроника в Техническия университет, след това и звукотехника, която се превръща в негово хоби.
Навремето в България влизала малко музика, спомня си М.С., и той бил един от редките hi-fi маниаци. И до ден-днешен обожава да прави тонколони и да слуша всякаква музика – от Верди през българския фолклор до хардрок и джаз.
Имал много успешна кариера, работил към катедра Звукотехника, бил е началник на група за озвучителна техника, произвеждал е високоговорители за Швеция. Бил е и обикновен работник в предприятие за шевни машини. Един ден шефката го извикала и го повишила като шеф на отдел. После станал. зам.-директор по техническите въпроси.
Изживях парадокса на тоталитарните години
– продължава М.С. – Като работник взимах 360 лв., а като зам.-директор – 220 лв. Хубавото беше, че на държавни разноски обиколих цяла Западна Европа.“ По-късно подхванал и бизнес. Имал два магазина и щанд в "Минералсувенир“, продавал аудио- и видеотехника.
Бивши комунистически фирми му предлагали пари, за да ги узаконят; но той отказал. "Те обаче ми внедриха човек, който ме прати на дъното – мрачно коментира М.С. – Сметките ми бяха анулирани, а въпросният човек беше купил 64 хиляди преносими алуминиеви канчета за храна с общите ни пари.
Те бяха непродаваема стока и така фалирах… "А наркотиците, те кога се появяват отново? "Докато работех, никога не съм взимал нищо – признава мъжът. – Седем години вкъщи имаше една кутия морфин, отгоре беше спринцовката, но така и не я пипнах. През
32-годишната ми кариера на наркоман
съм правил десетки опити да се откажа. Аз съм един от малкото, които са направили такава продължителна ремисия. Има свидетели за това. Най-жалкото е, че пак се хванах за спринцовката.“
В момента М.С. не работи нищо, никой не му помага. Мечтае да си намери работа. Сега помага на фондация "Инициатива за здраве“, като безплатно раздава спринцовки и игли на свои колеги по съдба с цел превенция на болести, предавани по кръвен път. От центъра му дават ваучер за телефон и четири талона за градския транспорт.
Сега се лекува по метадонова програма. Превърнах се от хероино в метадонозависим. Имам право да го взимам два пъти в седмицата. Не мога да кажа дали пак ще се върна към спринцовката. Ако намаля метадона – примерно за няколко месеца – и се случи някаква екстремна ситуация в живота ми, много е вероятно пак да продрусам.
Преди е стигал и до кражби. "Ходил съм да крада – признава той и. – Срамно е, но е факт. Искам да го напишеш, за да видят тези, които тепърва се захващат с наркотиците, докъде могат да стигнат.
Няма наркомани, които да не крадат
– нали трябва отнякъде да си набавят дозата. Все пак говорим за суми от порядъка на 100 долара дневно. Крадях, но никого не съм ударил или унизил. Просто взимах вещи, за да си набавя необходимото. В момент на абстиненция най-често са ми минавали суицидни мисли. Това е много неприятно нещо, защото всяка следваща абстиненция е по-тежка и по-тежка.
Имунната ми система е доста изтощена и нервите ми адски опънати. Скоро не съм имал абстиненции, но сегашният динамичен живот ме докарва до депресивни състояния. Имал съм моменти на безпаметност, но до делириум не съм се докарвал.
Моето поколение някак се научихме да оцеляваме. Не знам как си създадохме тази система, но го направихме. Успявахме да не предозираме, не употребяваме марихуана, амфетамини и други такива глупости. Иначе за наркотиците знам всичко. Аз съм си типично опиев наркоман.“
Опиатите не са му помогнали да си разчупи психиката, тъй като нещата, с които се е занимавал, са били рутинни. Смята, че те помагат в творческите процеси.
"Дрогата засилва състоянията, в които се намираме, но умният, дори и да се друса, прави умни неща, докато глупавият… Когато бях под влияние на наркотиците, аз си намирах хубави занимания, бях си направил работилничка и реставрирах антикварни вещи или пък размествах мебелите вкъщи.
Един друсан човек не е способен да извърши насилие“, твърди М.С. Дразни го това, че в България дебилите имат приоритет над нормалните хора. Интелектуалната част се губи, защото е на втори план, и се е превърнала в мизерстващото съсловие.
Въпреки всичко той не мрази никого. Мрази единствено себе си заради състоянието, до което се е довел. И още нещо – бивши наркомани не съществуват. М.С. твърди, че няма никакви проблеми със секса, даже се смята за постоянно разгонен. Доскоро е имал гадже със 17 години по-малка от него.
Първостепенно значение в живота му обаче има неговата дъщеря. Казва, че тя е умно дете, което ще успее да се справи с трудностите. Според него филмите въобще не представят наркоманите правилно. "Трейнспотинг“ е като приказка в сравнение с истината.
Единственият филм, в който съм сигурен, че Ал Пачино беше на кока, е "Белязаният“. Това иначе не би могло да се изиграе. Не е много съгласен с популярното твърдение, че коката е наркотикът на богатите. Знае, че кокаиновият храст расте в Колумбия и това го прави по-скъп. Но хероинът, който не се продава в България, струва също толкова скъпо.
"Преди години имах идея да си купя видеокамера и да питам хората по улиците: "Виждате ли наблизо наркоман?“ Защото имаше на "Попа“ едни мръсни, изпокъсани, дето се грънджееха. Те не знаеха какво е наркотик, а хората ги мислеха за типичните наркомани“, разказва М.С. и продължава: "Нещата много се промениха. Едно време децата от заможни семейства ставаха наркомани. Сега
най-много друсащи има в циганската махала
в Централния софийски затвор 70% са наркомани. В днешно време гарнират кокаина с алкохол и онова чувство за безсмъртие, което дава коката или амфетаминът, е сериозна предпоставка за насилие. Само и само да докажат, че са велики.“ Виждал е смъртта отблизо. Преживял е шест тежки катастрофи, стреляли са по него. Докато не е преминала реалната опасност, не е чувствал нищо.
Не се смята за Божие чедо, защото приема Бог с разума си. Против комуните е. Смята, че когато човек се лекува, не трябва да се лишава от информация и че е задължително в комуните да има медицинско лице: "Как ще ме лишават в комуната от радио, телевизия, вестници, цигари и други такива неща. Живеем в 21-и век. Това се ненормални хора.“
М.С. е преживял много катаклизми и са му се случвали доста щури неща. Но две от случките са фрапиращи: "Една нощ пътувахме на стоп. Бяхме тръгнали през Пловдив за Златни пясъци. Замръкнахме на разклона на Поповица за Димитровград. Ходихме доста пеша, докато се озовахме до някакво село и един глух коловоз.
Там намерихме жп вагон в стил "Преди Девети“. Качихме се в него и поспахме няколко часа. Събудих се от силен шум на преминаващ камион и се озовах до някаква печка, над която имаше стара витрина. Вътре
открих кутия с ампули, върху които имаше свастики
Доста се поколебах какво да ги правя – да ги счупя или да ги инжектирам. Накрая избрах второто. Оказа се, че морфинът от Хитлерово време хич не е лош… Най-голямата простотия, която съм правил – задигнах линейката на клиниката в Суходол, където бях на лечение.
С д-р Томова се бяхме разбрали да ме пусне до София да си купя нещо. Ако се върна читав – добре, ако не – ме гони. Аз естествено сбърках. Срещнах се с дилъра и се надрусах. Върнах се в клиниката и с право ме изгониха. Беше много студено и валеше.
Изведнъж видях въпросната линейка. По артикулацията на една от сестрите разбрах, че казва на шофьора: "Тръгвай и го оставяй тоя!“ Бях друсан и с диазепам и ме хвана много яд. В този момент шофьорът слезе и остави ключовете на таблото. Не се поколебах, скочих вътре и отпраших към София. Исках само да се прибера. По пътя реших да засека автобуса, да оставя линейката и да се кача в него. Но не успях.
Когато ме отведоха в районното, там беше и една кантонерка. Тя разказа, че буквално съм прелетял през прелеза със спуснати бариери, на косъм от локомотива. Интересното е, че всички лекари от клиниката се застъпиха за мен тогава… Лежах седем месеца в Бобовдолския затвор, без да съм осъден. Нямах пари за гаранцията.“
Всъщност М.С. е един много приятен събеседник. Облечен добре, чист, с кристално ясен поглед. Впечатлих се от вещината, с която той говореше за нещата от живота. Успех, М., в желанието ти да започнеш на чисто.
Виктор Пенков за в. "НОВИНАР“
