В сложна процедура се превръща пазаруването на наркобонбони, треви и всякакви „прахчета“ напоследък. Наоколо може и да мирише на марихуана, но купуването є отдавна не е толкова лесно, както фактура на Илиянци. Дали защото полицията се е размърдала? Човек направо трябва да чака да бъде зарибен.

Най-лесният начин е на купон, казват от „контингента“. Там винаги има по някой сух, невзрачен тип, който страда от хроничен конюнктивит. Обикновено оформя кръг от неосъзнати празнуващи, в който се върти „козът“ (б.а. – виж речника*), завит в обилно наплюнчено листче за тютюн. Другият вариант е мераклията да седне след 17 ч в някоя градинка или направо в софийски училищен двор.

Ето как се случват нещата

Късен следобед е. Две пейки се пълнят с ученици. Развлечени дънки, интересни прически, бира и касетофон на рамо. Развъртат „тревата“. Ако сте наблизо и изглеждате като тях, може и да ви извикат.

Издишвате, кашляте, но могат да решат, че във вас има перспектива и ще станете добър пушач. Тогава ще имате шанса да видите отблизо местата, където се събират – „Баба Яга“ в Борисовата градина, Св. Седмочисленици (така наричат района около черквата „Св. Седмочисленици“), Паметника на Съветската армия, „Кравай“, парка „Заимов“, под паметника и в Младежкия клуб на НДК, градинката до I училище с кодово име Пушкома, Докторската градина, Студентски град (само в стаите).

Попадне ли човек в „контингента“, следва разходка по ул. „Графа“ към бившето топ сборище – „Попа“. Това, което ще чуете, е, че нещата много са се променили. На това място вече избягват да се събират. Имало много „куки“, а и сега е студено. Цял късмет е, че сте ги срещнали в градинката. Не били стъпвали там от лятото.

Дилърът вече не носи големи количества, обясняват учениците. Естествено, не си казват имената, не искат да се снимат. Срещат се с дилъра в движение, той ги познава. Оставя им амфетамина в тролей. Хероинозависимите пък си имат специални пощенски кутии. Когато входът е заключен, дилърът им оставя наркотика в олук.

Вървим с едно от тези момчета към езерото „Ариана“. Говори за някакъв дънер, в който му оставяли дрогата. Не го показва – наоколо дебнели цивилни „куки“. Как ги познава – не е ясно. Но някои от приятелите му вече са патили. Сядаме при негова тайфа – скейтъри (фенове на скейтборда). Единият вади фонокарта, озърта се и си нарежда „линията“ върху нея. Шмърка я с навита десетолевка и след минути иска да „качи яка мулатка на джет“. Можело и в Созопол. Другите „козят“.

Говорят си за най-обикновени неща. Не харесват „тая скапана ВG“, искат чужбина, работа и кинти. „Как да уча – единият ми даскал е на 27 и кози с мен в кенефа“, откровен е единият от младежите. Започват да „разметат“ хек (малка кожена топка с пясък) – т.нар. наркомански футбол. Такава е ситуацията, това са местата. Ако все още не си отказал тези боклуци, не забравяй, че имаш право само на еднократна доза. Поне официално. Трудно, но се намира.

Речник за кодово поръчване:

трева – коз, поста, коза, дъвка, кекс, макина, сецване, джоджан, джоджавка;

хероин – херца, херинга, херо, кантар;

кока – какао, бело;

LSD – трип, картони, кашони.

Виктор ПЕНКОВ